17 мар. 2017 г., 07:37  

Взривени желания

1.8K 15 19

Взривени желания  властват  във мрака

без мисъл за  грях  или обща  вина,

до мен  ту  щастлива от  радост проплакваш,

ту шепнеш без глас...А след туй - тишина!...

 

И призрачни сенки трептят по тавана,

отвън  срамежливо наднича луна...

В нощта фантастична  без дъх  съм  останал

след  бурните ласки на жадна  жена!...

 

Огъваш се – тънка  и  стройна  тръстика,

люляна от страстно-вълшебния миг!...

За нищо не мисля!... Горещо откликвам...

Ти с мъка  удържаш  щастливия  вик...

 

В  нов порив се сливаме диво и мощно,

и двама сме само  на тази земя!...

Пресъхнали, устните шепнат пак: „Още!...”

Проплакваш щастлива...След туй - тишина!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!...Каквото и да пиша, опитвам се да го правя по възможност най-добре! Радвам се че ти е харесало стихчето ми!...
  • Роби, нямам думи. Пресъздал си бурните мигове възможно най - лирично. Хареса ми!
  • Любо, Ели, благодаря!..Радвам се, че харесвате този стих!...
  • Красиво пресъздаден миг...
  • Красива и чувствена поезия!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....