17 мар. 2017 г., 07:37  

Взривени желания

1.8K 15 19

Взривени желания  властват  във мрака

без мисъл за  грях  или обща  вина,

до мен  ту  щастлива от  радост проплакваш,

ту шепнеш без глас...А след туй - тишина!...

 

И призрачни сенки трептят по тавана,

отвън  срамежливо наднича луна...

В нощта фантастична  без дъх  съм  останал

след  бурните ласки на жадна  жена!...

 

Огъваш се – тънка  и  стройна  тръстика,

люляна от страстно-вълшебния миг!...

За нищо не мисля!... Горещо откликвам...

Ти с мъка  удържаш  щастливия  вик...

 

В  нов порив се сливаме диво и мощно,

и двама сме само  на тази земя!...

Пресъхнали, устните шепнат пак: „Още!...”

Проплакваш щастлива...След туй - тишина!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!...Каквото и да пиша, опитвам се да го правя по възможност най-добре! Радвам се че ти е харесало стихчето ми!...
  • Роби, нямам думи. Пресъздал си бурните мигове възможно най - лирично. Хареса ми!
  • Любо, Ели, благодаря!..Радвам се, че харесвате този стих!...
  • Красиво пресъздаден миг...
  • Красива и чувствена поезия!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...