Взривени желания
Взривени желания властват във мрака
без мисъл за грях или обща вина,
до мен ту щастлива от радост проплакваш,
ту шепнеш без глас...А след туй - тишина!...
И призрачни сенки трептят по тавана,
отвън срамежливо наднича луна...
В нощта фантастична без дъх съм останал
след бурните ласки на жадна жена!...
Огъваш се – тънка и стройна тръстика,
люляна от страстно-вълшебния миг!...
За нищо не мисля!... Горещо откликвам...
Ти с мъка удържаш щастливия вик...
В нов порив се сливаме диво и мощно,
и двама сме само на тази земя!...
Пресъхнали, устните шепнат пак: „Още!...”
Проплакваш щастлива...След туй - тишина!...
© Роберт All rights reserved.
