xxx
Ръцете – най-нежните в моя живот
от днеска ги няма.
Те бяха със мирис на есенен плод –
ръцете на мама.
И няма я тая добра топлина,
с която се греех.
Усмивката – мъничък лъч светлина
изчезна... Къде е?
Стопи се внезапно - снежинка в нощта –
замина си мама.
Не бях й разказала толкоз неща...
А нея я няма...
Напразно я търся. Студено е вън.
Звездите от скръб са зелени.
И само понякога, само насън
ще идва пак мама при мене.
09.01.15.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
