12 янв. 2015 г., 00:12

xxx 

  Поэзия » Другая
383 0 9

Ръцете – най-нежните в моя живот

от днеска ги няма.

Те бяха със мирис на есенен плод –

ръцете на мама.

 

И няма я тая добра топлина,

с която се греех.

Усмивката – мъничък лъч светлина

изчезна... Къде е?

 

Стопи се внезапно -  снежинка в нощта –

замина си мама.

Не бях й разказала толкоз неща...

А нея я няма...

 

Напразно я търся. Студено е вън.

Звездите от скръб са зелени.

И само понякога, само насън

ще идва пак мама при мене.

 

09.01.15.

 

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??