31 мар. 2016 г., 17:37

xxx13

578 0 0

                                                     На Емо

Сега сама съм. Няма те до мен,

че Черното отнесе те в Безкрая.

Проплаква нощ горчива в моя ден.

Душата ми е празна, грозна стая.

 

Без твоя глас светът е някак глух.

Ръцете ти не са ми вече люлка.

Животът ми нащърбен, сив и кух

сълза е във окото на светулка.

 

Сънувам те: усмихнат, тих и мой.

На педя си от мен .... ала те няма.

Постой в съня ми, моля те, постой!

Не вярвам, че са зрителна измама

 

очите ти. Доброто ти лице

над мен се свежда. Обич ме залива.

И сгушена във двете ти ръце,

заспивам укротена и щастлива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...