На Емо

Сега сама съм. Няма те до мен,

че Черното отнесе те в Безкрая.

Проплаква нощ горчива в моя ден.

Душата ми е празна, грозна стая.

Без твоя глас светът е някак глух.

Ръцете ти не са ми вече люлка.

Животът ми нащърбен, сив и кух

сълза е във окото на светулка.

Сънувам те: усмихнат, тих и мой.

На педя си от мен .... ала те няма.

Постой в съня ми, моля те, постой!

Не вярвам, че са зрителна измама

очите ти. Доброто ти лице

над мен се свежда. Обич ме залива.

И сгушена във двете ти ръце,

заспивам укротена и щастлива.