На Емо
Сега сама съм. Няма те до мен,
че Черното отнесе те в Безкрая.
Проплаква нощ горчива в моя ден.
Душата ми е празна, грозна стая.
Без твоя глас светът е някак глух.
Ръцете ти не са ми вече люлка.
Животът ми нащърбен, сив и кух
сълза е във окото на светулка.
Сънувам те: усмихнат, тих и мой.
На педя си от мен .... ала те няма.
Постой в съня ми, моля те, постой! ...