3 июн. 2016 г., 22:13

xxx33

800 0 2

                                        На Емо

Не мога да те преболея!

Не искам никак да те пусна…

Треперя цяла,  не умея

да търся жар във твойте устни.

 

Че те са ледени.И неми.

Нощта в очите ти е слязла.

Жестока нощ! А беше време –

сама в очите ти  залязвах…

 

Ръцете ти ми бяха котва,

не се страхувах с теб от нищо.

В прегръдките ти тихо кротвах,

гласът ти беше ми огнище.

 

Избяга толкова далече…

Не каза дума …И не смея

за  обич да си мисля вече.

Не мога да те преболея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много трудно е да се коментира нещо, което е породено от болка, но четейки всички "На Емо", усещам, колко дълбок, болезнен е споменът за един обичан от теб и ненавреме отишъл си от този свят човек... Стиховете ти докосват, Нинче!
  • Затрогващо!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...