3 июн. 2016 г., 22:13

xxx33

801 0 2

                                        На Емо

Не мога да те преболея!

Не искам никак да те пусна…

Треперя цяла,  не умея

да търся жар във твойте устни.

 

Че те са ледени.И неми.

Нощта в очите ти е слязла.

Жестока нощ! А беше време –

сама в очите ти  залязвах…

 

Ръцете ти ми бяха котва,

не се страхувах с теб от нищо.

В прегръдките ти тихо кротвах,

гласът ти беше ми огнище.

 

Избяга толкова далече…

Не каза дума …И не смея

за  обич да си мисля вече.

Не мога да те преболея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много трудно е да се коментира нещо, което е породено от болка, но четейки всички "На Емо", усещам, колко дълбок, болезнен е споменът за един обичан от теб и ненавреме отишъл си от този свят човек... Стиховете ти докосват, Нинче!
  • Затрогващо!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....