3.06.2016 г., 22:13 ч.

xxx33 

  Поезия
664 0 2

                                        На Емо

Не мога да те преболея!

Не искам никак да те пусна…

Треперя цяла,  не умея

да търся жар във твойте устни.

 

Че те са ледени.И неми.

Нощта в очите ти е слязла.

Жестока нощ! А беше време –

сама в очите ти  залязвах…

 

Ръцете ти ми бяха котва,

не се страхувах с теб от нищо.

В прегръдките ти тихо кротвах,

гласът ти беше ми огнище.

 

Избяга толкова далече…

Не каза дума …И не смея

за  обич да си мисля вече.

Не мога да те преболея!

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много трудно е да се коментира нещо, което е породено от болка, но четейки всички "На Емо", усещам, колко дълбок, болезнен е споменът за един обичан от теб и ненавреме отишъл си от този свят човек... Стиховете ти докосват, Нинче!
  • Затрогващо!
Предложения
: ??:??