Jun 3, 2016, 10:13 PM

xxx33

  Poetry
803 0 2

                                        На Емо

Не мога да те преболея!

Не искам никак да те пусна…

Треперя цяла,  не умея

да търся жар във твойте устни.

 

Че те са ледени.И неми.

Нощта в очите ти е слязла.

Жестока нощ! А беше време –

сама в очите ти  залязвах…

 

Ръцете ти ми бяха котва,

не се страхувах с теб от нищо.

В прегръдките ти тихо кротвах,

гласът ти беше ми огнище.

 

Избяга толкова далече…

Не каза дума …И не смея

за  обич да си мисля вече.

Не мога да те преболея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много трудно е да се коментира нещо, което е породено от болка, но четейки всички "На Емо", усещам, колко дълбок, болезнен е споменът за един обичан от теб и ненавреме отишъл си от този свят човек... Стиховете ти докосват, Нинче!
  • Затрогващо!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...