8 июн. 2016 г., 22:31

xxx35

560 0 1

                                        На Емо

 

Липсваш ми ...Знаеш ли колко?

Пълни са нощите с болка.

Викам те.Ти не отвръщаш.

Тъмно, студено е в къщи.

Чакам те!Чакам напразно.

До мен леглото е празно.

От тишината се плаша.

Счупи се тя като чаша.

Търся те денем в тълпата.

Ти ли отключваш вратата?

Ти ли с усмивка ме срещаш

и изненадваш ме с нещо?

Зъзна.Не спирам да плача.

Щом се раздипли вън здрача,

знам, ще се върнеш при мене

в сънища несподелени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...