8.06.2016 г., 22:31

xxx35

564 0 1

                                        На Емо

 

Липсваш ми ...Знаеш ли колко?

Пълни са нощите с болка.

Викам те.Ти не отвръщаш.

Тъмно, студено е в къщи.

Чакам те!Чакам напразно.

До мен леглото е празно.

От тишината се плаша.

Счупи се тя като чаша.

Търся те денем в тълпата.

Ти ли отключваш вратата?

Ти ли с усмивка ме срещаш

и изненадваш ме с нещо?

Зъзна.Не спирам да плача.

Щом се раздипли вън здрача,

знам, ще се върнеш при мене

в сънища несподелени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....