8.06.2016 г., 22:31

xxx35

561 0 1

                                        На Емо

 

Липсваш ми ...Знаеш ли колко?

Пълни са нощите с болка.

Викам те.Ти не отвръщаш.

Тъмно, студено е в къщи.

Чакам те!Чакам напразно.

До мен леглото е празно.

От тишината се плаша.

Счупи се тя като чаша.

Търся те денем в тълпата.

Ти ли отключваш вратата?

Ти ли с усмивка ме срещаш

и изненадваш ме с нещо?

Зъзна.Не спирам да плача.

Щом се раздипли вън здрача,

знам, ще се върнеш при мене

в сънища несподелени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...