14 мар. 2009 г., 10:58

"Я те волим"

2.1K 0 12

                                                       (Скъп спомен от младостта ми

                                                        с парещ дъх на безнадеждност)

 

           "Я те волим" - ти прошепна.

             Исках да запазя твоя поглед,

             твоя глас - разбушувана стихия,

             топъл дъжд и ясно слънце!

             Колко радост, колко обич

             криех аз в мен, но мълчах.

             Влакът тръгваше, а "я те волим"

             ти прошепна. "Вземи това"-

             подаде ми хартийка свита.

            "Отвори и прочети,

             когато влакът е заминал."

             И ритъмът на влаковия грохот

             заглуши твоите думи.

            Там пишеше: "Я те волим."

             Как сърцето ми не се пръсна тогава!

             Ти махаше с ръка от влака,

             а на перона - аз останах

             със една надежда.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога една любов трябва да остане неосъществена, за да се запази с горещите спомени...без да бъде неволно "омърсена". Поздрави за стихото и за чувствата, които пазиш все още в сърцето си!
  • Много красив и докосващ стих!
    Много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ!
  • "Един бакнеш...песни рой, един поглед...безброй сни..." Длъжница си била, Василена! И сега споменът топли. Хареса ми стиха ти! Поздрави!
  • О, много красиво стихотворение, колко чувства,тъга и истина има в него.
    Петър
  • Много хубаво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...