(Скъп спомен от младостта ми
с парещ дъх на безнадеждност)
"Я те волим" - ти прошепна.
Исках да запазя твоя поглед,
твоя глас - разбушувана стихия,
топъл дъжд и ясно слънце!
Колко радост, колко обич
криех аз в мен, но мълчах.
Влакът тръгваше, а "я те волим"
ти прошепна. "Вземи това"-
подаде ми хартийка свита.
"Отвори и прочети,
когато влакът е заминал."
И ритъмът на влаковия грохот
заглуши твоите думи.
Там пишеше: "Я те волим."
Как сърцето ми не се пръсна тогава!
Ти махаше с ръка от влака,
а на перона - аз останах
със една надежда.
© Василена Т Всички права запазени