4 нояб. 2011 г., 12:36

Ябълков пай

1.8K 0 46

В душата ми открила си пътека

към  недокосната от мислите страна,

вълшебни ручеи из нея светят

с бълбукащия дар на любовта…

 

Окъпани в мечтите си, живеем

и се печем на слънчевия нар,

нима е грях, че  мигове  люлеем

във стъпките на чувствен нестинар...

 

От  утрото и себе си  - не тръгвай,

дари ми просто къс небесен пай,

и сладък до натъртване да бъде,

със ябълка,  открадната  от  рай...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Красиво е, много ми хареса!
    Изобщо не съм съгласна за натъкмяването на думите с цел рима, но какво пък разбирам аз, като съм едва на 17
    Когато четем нещо и то докосне душите ни, забравяме за литературните правила и отваряме сърцата си за добротата, нали? Затова вместо да критикуваме до безкрай, не е ли по-добре да започнем денят си с усмивка и парче ябълков пай?
    Поздрав, пишете прекрасно!
  • Харесвам тази метафорична образност в стиховете ти, Мишо.
    А неточни думи допускат и други, но няма кой да им го каже.
    Изразът "натърти ми" се употребява в смисъла, който и ти му влагаш.
    Поздрави!
  • Михаиле, нищо лично! Но някои коментари ми дойдоха в повече и реагирах наистина емоционално и абсолютно първосигнално. Не можах да устоя просто...
  • Малееееееееееееее!
    Типично за този сайт дебати!
    Ако са добронамерени, нищо лошо, но тук прехвърчат и злобнички искри, което настройва негативно.
    Не разбирам, дали "критиците" не си вменяват повечко права тук.
    Всяко мнение, изразено добронамерено, има много по-голям ефект от острите забележки.
    На мен стихът ми допадна, може би защото Михаил не е тръгнал от себе си!
    Слушай се и пиши така, както усещаш нещата!
    Винаги остани себе си!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...