4 nov 2011, 12:36

Ябълков пай 

  Poesía » De amor
5.0 / 18
1726 0 46
В душата ми открила си пътека
към недокосната от мислите страна,
вълшебни ручеи из нея светят
с бълбукащия дар на любовта…
Окъпани в мечтите си, живеем
и се печем на слънчевия нар,
нима е грях, че мигове люлеем
във стъпките на чувствен нестинар...
От утрото и себе си - не тръгвай,
дари ми просто къс небесен пай,
и сладък до натъртване да бъде,
със ябълка, открадната от рай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »