Nov 4, 2011, 12:36 PM

Ябълков пай

  Poetry » Love
1.8K 0 46

В душата ми открила си пътека

към  недокосната от мислите страна,

вълшебни ручеи из нея светят

с бълбукащия дар на любовта…

 

Окъпани в мечтите си, живеем

и се печем на слънчевия нар,

нима е грях, че  мигове  люлеем

във стъпките на чувствен нестинар...

 

От  утрото и себе си  - не тръгвай,

дари ми просто къс небесен пай,

и сладък до натъртване да бъде,

със ябълка,  открадната  от  рай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Красиво е, много ми хареса!
    Изобщо не съм съгласна за натъкмяването на думите с цел рима, но какво пък разбирам аз, като съм едва на 17
    Когато четем нещо и то докосне душите ни, забравяме за литературните правила и отваряме сърцата си за добротата, нали? Затова вместо да критикуваме до безкрай, не е ли по-добре да започнем денят си с усмивка и парче ябълков пай?
    Поздрав, пишете прекрасно!
  • Харесвам тази метафорична образност в стиховете ти, Мишо.
    А неточни думи допускат и други, но няма кой да им го каже.
    Изразът "натърти ми" се употребява в смисъла, който и ти му влагаш.
    Поздрави!
  • Михаиле, нищо лично! Но някои коментари ми дойдоха в повече и реагирах наистина емоционално и абсолютно първосигнално. Не можах да устоя просто...
  • Малееееееееееееее!
    Типично за този сайт дебати!
    Ако са добронамерени, нищо лошо, но тук прехвърчат и злобнички искри, което настройва негативно.
    Не разбирам, дали "критиците" не си вменяват повечко права тук.
    Всяко мнение, изразено добронамерено, има много по-голям ефект от острите забележки.
    На мен стихът ми допадна, може би защото Михаил не е тръгнал от себе си!
    Слушай се и пиши така, както усещаш нещата!
    Винаги остани себе си!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...