4.11.2011 г., 12:36

Ябълков пай

1.8K 0 46

В душата ми открила си пътека

към  недокосната от мислите страна,

вълшебни ручеи из нея светят

с бълбукащия дар на любовта…

 

Окъпани в мечтите си, живеем

и се печем на слънчевия нар,

нима е грях, че  мигове  люлеем

във стъпките на чувствен нестинар...

 

От  утрото и себе си  - не тръгвай,

дари ми просто къс небесен пай,

и сладък до натъртване да бъде,

със ябълка,  открадната  от  рай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Красиво е, много ми хареса!
    Изобщо не съм съгласна за натъкмяването на думите с цел рима, но какво пък разбирам аз, като съм едва на 17
    Когато четем нещо и то докосне душите ни, забравяме за литературните правила и отваряме сърцата си за добротата, нали? Затова вместо да критикуваме до безкрай, не е ли по-добре да започнем денят си с усмивка и парче ябълков пай?
    Поздрав, пишете прекрасно!
  • Харесвам тази метафорична образност в стиховете ти, Мишо.
    А неточни думи допускат и други, но няма кой да им го каже.
    Изразът "натърти ми" се употребява в смисъла, който и ти му влагаш.
    Поздрави!
  • Михаиле, нищо лично! Но някои коментари ми дойдоха в повече и реагирах наистина емоционално и абсолютно първосигнално. Не можах да устоя просто...
  • Малееееееееееееее!
    Типично за този сайт дебати!
    Ако са добронамерени, нищо лошо, но тук прехвърчат и злобнички искри, което настройва негативно.
    Не разбирам, дали "критиците" не си вменяват повечко права тук.
    Всяко мнение, изразено добронамерено, има много по-голям ефект от острите забележки.
    На мен стихът ми допадна, може би защото Михаил не е тръгнал от себе си!
    Слушай се и пиши така, както усещаш нещата!
    Винаги остани себе си!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...