4.11.2011 г., 12:36

Ябълков пай

1.8K 0 46

В душата ми открила си пътека

към  недокосната от мислите страна,

вълшебни ручеи из нея светят

с бълбукащия дар на любовта…

 

Окъпани в мечтите си, живеем

и се печем на слънчевия нар,

нима е грях, че  мигове  люлеем

във стъпките на чувствен нестинар...

 

От  утрото и себе си  - не тръгвай,

дари ми просто къс небесен пай,

и сладък до натъртване да бъде,

със ябълка,  открадната  от  рай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Красиво е, много ми хареса!
    Изобщо не съм съгласна за натъкмяването на думите с цел рима, но какво пък разбирам аз, като съм едва на 17
    Когато четем нещо и то докосне душите ни, забравяме за литературните правила и отваряме сърцата си за добротата, нали? Затова вместо да критикуваме до безкрай, не е ли по-добре да започнем денят си с усмивка и парче ябълков пай?
    Поздрав, пишете прекрасно!
  • Харесвам тази метафорична образност в стиховете ти, Мишо.
    А неточни думи допускат и други, но няма кой да им го каже.
    Изразът "натърти ми" се употребява в смисъла, който и ти му влагаш.
    Поздрави!
  • Михаиле, нищо лично! Но някои коментари ми дойдоха в повече и реагирах наистина емоционално и абсолютно първосигнално. Не можах да устоя просто...
  • Малееееееееееееее!
    Типично за този сайт дебати!
    Ако са добронамерени, нищо лошо, но тук прехвърчат и злобнички искри, което настройва негативно.
    Не разбирам, дали "критиците" не си вменяват повечко права тук.
    Всяко мнение, изразено добронамерено, има много по-голям ефект от острите забележки.
    На мен стихът ми допадна, може би защото Михаил не е тръгнал от себе си!
    Слушай се и пиши така, както усещаш нещата!
    Винаги остани себе си!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....