18 янв. 2011 г., 16:34

Ядки 

  Поэзия » Любовная
1451 0 52
на жена ми Нури
Дойдох, видях, делих света свиреп,
ведно зазидал ласка и обида.
Затуй сега из мен се ширна степ
и мъртвите... уши току напридат.
Какво ще чуят? Аз съм триж по-ням
от изчегъртана на плажа мида.
И страшно е понякога да знам,
че не за друг, за теб че съм невидим...
да знам, че в мен вилняха ветрове,
луни самотни пиха звездно мляко.
А в тази пустош днес съм те довел... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Предложения
: ??:??