Ягорида
Някъде, извън масива,
чакам те на ягорида.
Вляво диша синя слива,
вдясно - вятърът изприда
нишки с камънак и пепел...
Ти посядаш в мойта сянка.
Кисела съм чак до шепот.
И зелена като джанка.
Не посягаш да откъснеш.
Устните ти ще изтръпнат.
Само че ще бъде късно
лъч ли утрото изкъпе.
Знам, на вкус съм си възгрубо.
Знам, изглеждам като пъпка.
Точно туй ми дава хубост
и ме прави недостъпна.
Ставай, мързелив човече,
прекопай ме, изплеви ме.
Щом зърната станат млечни,
ще копнееш мойто вино.
Ще ме пиеш до пиянство,
щом узрея неусетно.
Трябва само с постоянство
да изпратиш дните летни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
