Януарска река
Подавах ти вода във стъклената чаша
да отпиеш глътка и да продължиш.
Бяхме жадни! От жегата в главите ни бе каша,
сърцата ни туптяха в „stand by” режим.
Изплъзна се преди да ти я дам и падна.
Разкъсан звук прободе тишината в миг!
Стъкла – начупени и остри мисли задни.
Водата направи вада и тръгна като стих.
От стръмните фавели до Атлантика,
от най-тъмното петно на някой склон,
тече една река и с нея цялата романтика. ...