Вълшук (Вълчо Шукерски)
353 22
25 дек. 2021 г., 09:02

Януарски етюд (Родопите, Петково) 

  Поэзия
188 1 4

Чернобялата графика на Зимата.

Като художник пред картината си,

по ореха крачи Кълвач.

Стръмните си декори снежната

                                     Пустош,

изкачила е чак до билата.

Планината, връз плещи наметнала

величественото си руно,

модел е за всички изкуства.

 

В скъсана струна, неотзвънтяла,

още трепти Тишината.

 

На бившото Слънце

                     изстиналото огнище,

сипе, разпръсва

                      белите си пепелища.

 

С пируетите на балеринки,

в танц изящен спускат се снежинки,

                                      снежинки,

полепват на преспите

по искрящите люспи.

 

С осанката на девици, Елите

кинжали зелени забили са

на небето увиснало

                                   в слабините.

 

Свели ръст,

пръсти проврели са клоните им

през снежните си ръкавици.

 

От своя ропот глух изнурена,

едва чува Водата

                        собствения си клокот.

Зарад вледенената си памет, Реката

изгубила е свойта посока.

 

Януари!

...В най-царствената си голота,

   самосъзерцава се

                               Красотата.

© Вълчо Шукерски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако човек идва за ден-два от голям град, обикновено не може да усети по този начин. Нужно е известно време за съзерцание... Благодаря за пожеланието и за загадката относно сравнението ... !
  • Да, съвсем скоро бях на такова място и като четох стихотворението ви, го видях през други очи. Едно от сравненията ми направи силно впечатление, не вярвам да го срещна другаде. Още дъхновения ви желая!
  • И уталожващо вдъхновяващ ...
  • Много красив пейзаж!
Предложения
: ??:??