Януарски етюд (Родопите, Петково)
Чернобялата графика на Зимата.
Като художник пред картината си,
по ореха крачи Кълвач.
Стръмните си декори снежната
Пустош,
изкачила е чак до билата.
Планината, връз плещи наметнала
величественото си руно,
модел е за всички изкуства.
В скъсана струна, неотзвънтяла,
още трепти Тишината.
На бившото Слънце
изстиналото огнище,
сипе, разпръсва
белите си пепелища.
С пируетите на балеринки,
в танц изящен спускат се снежинки,
снежинки,
полепват на преспите
по искрящите люспи.
С осанката на девици, Елите
кинжали зелени забили са
на небето увиснало
в слабините.
Свели ръст,
пръсти проврели са клоните им
през снежните си ръкавици.
От своя ропот глух изнурена,
едва чува Водата
собствения си клокот.
Зарад вледенената си памет, Реката
изгубила е свойта посока.
Януари!
...В най-царствената си голота,
самосъзерцава се
Красотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вълчо Шукерски Всички права запазени
