1 апр. 2008 г., 09:15

Японско увлечение

1K 0 10
 

Японско  увлечение    

 

Живеем  в  SMS-но  време.

Мислим  в  судоко  или  хайку.

Усещам:  в  мен  японец  дреме,

при  българи  баща  и  майка.

 

Увличам  се  по  икебана

и  имам  хоби - оригами.

А  моя  свят - бонзай  май  стана,

очакващ  винаги  цунами. 

 

Ще  взема  кимоно  да  сложа.

Суши  ще  ям.  Саке  ще  пия.

Ще  купя  меч  и  два-три  ножа.

Копринен  пояс  ще  ушия.

 

И  ще  тренирам  тай-куон-до,

сумо,  айкидо  и  карате.

На  чай  със  гейшите,  за  мода

ще  си  говориме  приятно.

 

Ще  стъпвам  ситно, по  японски

и  ще  се  кланям  непрестанно.

На  темето  с  опашка  конска

и  винаги  усмихнат  странно.

 

Докато  някой  ме  напсува.

Съвсем  по  български - цинично.

Тогава  ще  го  разцелувам

и  ще  му  кажа: - Браво,  пич  си!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, пич си! И на смс щях да ти го кажа, но не ти знам телефона
  • Все повече се пристрастявам към стиховете ти! Благодаря за усмивките днес! Страхотен стих по "японски" ! Поздрави!
  • А, ей от това, последното, си личи,
    че българския корен е незаличим!
    Поздравления!
  • Да, прав си много- не е смешно,
    не е и тъжно, а е ВЯРНО,
    че по японски заживели сме
    във малки светове- "сумарно",
    а Витоша напомня Фуджи...

    И "Витошка" ни е Шинджуку,
    а от шогунските закани
    да се "разправи със боклука"
    и "кучетата да натири"-
    вече обмисляме "сепуку"...

    Готови сме на харикири,
    И също като сенки в театър-
    "Но" срещаме лица и маски,
    дорде "божественият вятър"*
    облъхне ни в последна ласка...

    Цвета в душите ни обрулил,
    оставя ни в "За-Зен", на място-
    сред двора селски , под сакурите-
    най-сочната псувня да праснем
    и в миг да се събудим... Българи!

  • Много ми хареса...макар че, японското изкуство го обожавам...
    но друго си е българският фолклор...дори с псувните...него го обичам,
    в сърцето си го нося...
    Браво, Александър! Великолепен стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...