1.04.2008 г., 9:15

Японско увлечение

1K 0 10
 

Японско  увлечение    

 

Живеем  в  SMS-но  време.

Мислим  в  судоко  или  хайку.

Усещам:  в  мен  японец  дреме,

при  българи  баща  и  майка.

 

Увличам  се  по  икебана

и  имам  хоби - оригами.

А  моя  свят - бонзай  май  стана,

очакващ  винаги  цунами. 

 

Ще  взема  кимоно  да  сложа.

Суши  ще  ям.  Саке  ще  пия.

Ще  купя  меч  и  два-три  ножа.

Копринен  пояс  ще  ушия.

 

И  ще  тренирам  тай-куон-до,

сумо,  айкидо  и  карате.

На  чай  със  гейшите,  за  мода

ще  си  говориме  приятно.

 

Ще  стъпвам  ситно, по  японски

и  ще  се  кланям  непрестанно.

На  темето  с  опашка  конска

и  винаги  усмихнат  странно.

 

Докато  някой  ме  напсува.

Съвсем  по  български - цинично.

Тогава  ще  го  разцелувам

и  ще  му  кажа: - Браво,  пич  си!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, пич си! И на смс щях да ти го кажа, но не ти знам телефона
  • Все повече се пристрастявам към стиховете ти! Благодаря за усмивките днес! Страхотен стих по "японски" ! Поздрави!
  • А, ей от това, последното, си личи,
    че българския корен е незаличим!
    Поздравления!
  • Да, прав си много- не е смешно,
    не е и тъжно, а е ВЯРНО,
    че по японски заживели сме
    във малки светове- "сумарно",
    а Витоша напомня Фуджи...

    И "Витошка" ни е Шинджуку,
    а от шогунските закани
    да се "разправи със боклука"
    и "кучетата да натири"-
    вече обмисляме "сепуку"...

    Готови сме на харикири,
    И също като сенки в театър-
    "Но" срещаме лица и маски,
    дорде "божественият вятър"*
    облъхне ни в последна ласка...

    Цвета в душите ни обрулил,
    оставя ни в "За-Зен", на място-
    сред двора селски , под сакурите-
    най-сочната псувня да праснем
    и в миг да се събудим... Българи!

  • Много ми хареса...макар че, японското изкуство го обожавам...
    но друго си е българският фолклор...дори с псувните...него го обичам,
    в сърцето си го нося...
    Браво, Александър! Великолепен стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...