Ярост
Нима не ни писна?
С какво ме дари?
Със свобода или лъжа?
Не мисля, че се залъгвам,
не мисля, че искам да тръгва
пътува ми се, но ще остана,
нима нищо не схвана?
Ще ти кажа отново -
ти си всичко старо и ново,
ти си всичко добро,
ти си пазача на моето сърце,
ах, как обичам твоите нежни ръце,
ти си пазача на моята душа,
ти си една мечта,
на кого за теб да благодаря?
На Господа?
Или на онази съдба ,
в която не вярваш, че ни събра.
След време ще го осъзнаем,
нищо, че и сега знаем,
но то е малко
и всичко ще свърши след време... жалко...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлозар Андреев Все права защищены