Feb 19, 2008, 11:43 PM

Ярост

  Poetry
999 0 0
Все още си мисля...
Нима не ни писна?
С какво ме дари?
Със свобода или лъжа?

Не мисля, че се залъгвам,
не мисля, че искам да тръгва
пътува ми се, но ще остана,
нима нищо не схвана?
Ще ти кажа отново -
ти си всичко старо и ново,
ти си всичко добро,
ти си пазача на моето сърце,
ах, как обичам твоите нежни ръце,
ти си пазача на моята душа,
ти си една мечта,
на кого за теб да благодаря?
На Господа?
Или на онази съдба ,
в която не вярваш, че ни събра.

След време ще го осъзнаем,
нищо, че и сега знаем,
но то е малко
и всичко ще свърши след време... жалко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...