airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
20 нояб. 2010 г., 21:42

Ята души 

  Поэзия
595 0 13

                                                                                          Небе,  виж - тук съм, под очите ти, 

                                                                                                                       една нищожно малка част от теб...

                                                                                                                       но гордо тупка във гърдите ми,

                                                                                                                       че заедно със теб сме свят.

В опустелите си мисли

   се разхождам вяло

 и се питам за прииждащите дни.

А танцуват слънце и земя разстлана 

            и в божествените

         шепи шумоли.

 Опустели    мисли - в сън обрани   

     от тревоги и изгубени мечти -

          че не сме злодеи, а бродяги,  

       търсещи в полето си звезди.  

Опустели са... но не за дълго,

че по правата напред блести

от души - ята на ново време,

     светещи 

         в сърцето

                    истини.

                                                  

                                                                                                      

                                                                                      

© Искра Радева Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??