Ята души
Небе, виж - тук съм, под очите ти,
една нищожно малка част от теб...
но гордо тупка във гърдите ми,
че заедно със теб сме свят.
В опустелите си мисли
се разхождам вяло
и се питам за прииждащите дни.
А танцуват слънце и земя разстлана
и в божествените
шепи шумоли.
Опустели мисли - в сън обрани
от тревоги и изгубени мечти -
че не сме злодеи, а бродяги,
търсещи в полето си звезди.
Опустели са... но не за дълго,
че по правата напред блести
от души - ята на ново време,
светещи
в сърцето
истини.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
