Явор
Неусетно
навън притъмня.
Небето
целуна земята
и нежно поруменя.
После се звънна
и ”Мамо!”
разплете бримките
на сумрачната тишина.
Денят стремглаво
се завърна
и спря
на входната врата.
Беше синът ми.
Но не вчерашното момче.
Беше различен!...
До него утринно светеше
тънко и нежно момиче!...
© Роза Стоянова Все права защищены
Поздрав за този майчин стих,още повече,че е седмицата на синовете!