9.01.2013 г., 13:16 ч.

Явор 

  Поезия » Любовна
854 0 9

Явор

 

Неусетно

навън притъмня.

Небето

целуна земята

и  нежно поруменя.

После се звънна

и ”Мамо!”

разплете бримките

на сумрачната тишина.

Денят стремглаво

се завърна

и спря

на входната врата.

Беше синът ми.

Но не вчерашното момче.

Беше различен!...

До него утринно светеше

тънко и нежно момиче!...

© Роза Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??