9 ene 2013, 13:16

Явор 

  Poesía » De amor
865 0 9

Явор

 

Неусетно

навън притъмня.

Небето

целуна земята

и  нежно поруменя.

После се звънна

и ”Мамо!”

разплете бримките

на сумрачната тишина.

Денят стремглаво

се завърна

и спря

на входната врата.

Беше синът ми.

Но не вчерашното момче.

Беше различен!...

До него утринно светеше

тънко и нежно момиче!...

© Роза Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??