Явор
Неусетно
навън притъмня.
Небето
целуна земята
и нежно поруменя.
После се звънна
и ”Мамо!”
разплете бримките
на сумрачната тишина.
Денят стремглаво
се завърна
и спря
на входната врата.
Беше синът ми.
Но не вчерашното момче.
Беше различен!...
До него утринно светеше
тънко и нежно момиче!...
© Роза Стоянова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
