Явор
Неусетно
навън притъмня.
Небето
целуна земята
и нежно поруменя.
После се звънна
и ”Мамо!”
разплете бримките
на сумрачната тишина.
Денят стремглаво
се завърна
и спря
на входната врата.
Беше синът ми.
Но не вчерашното момче.
Беше различен!...
До него утринно светеше
тънко и нежно момиче!...
© Роза Стоянова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
