Jan 9, 2013, 1:16 PM

Явор 

  Poetry » Love
853 0 9

Явор

 

Неусетно

навън притъмня.

Небето

целуна земята

и  нежно поруменя.

После се звънна

и ”Мамо!”

разплете бримките

на сумрачната тишина.

Денят стремглаво

се завърна

и спря

на входната врата.

Беше синът ми.

Но не вчерашното момче.

Беше различен!...

До него утринно светеше

тънко и нежно момиче!...

© Роза Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??