"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи."
Умберто Еко
На ъгъл между петък и неделя,
където в капка време е земята
направило си щастие постеля
от шарените мисли на душата.
И подредило стръкчета надежди
по дни, по часове, дори минути.
Усмивки си облякло да изглежда
най-сигурното хапче против скука.
Разпръснало звезди от нощи летни,
бурканчета море и шепа миди.
Изплело шапка сламена за лепта
и седнало да чака късметлии.
Минавали години. Без умора
го тъпкало човешкото ни его.
Прескачали го бързащите хора,
но странно - всички бързали към него.
И в крива с неизвестната неделя
през призма лято, цял живот пресмята
човечеството - ъгълът къде е...
А той стои закотвен във душата.
© Деа Все права защищены