20 мая 2022 г., 12:47  

Ъгълът на щастието

633 4 8

"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи."
Умберто Еко

На ъгъл между петък и неделя,
където в капка време е земята
направило си щастие постеля
от шарените мисли на душата.

И подредило стръкчета надежди
по дни, по часове, дори минути.
Усмивки си облякло да изглежда
най-сигурното хапче против скука.

Разпръснало звезди от нощи летни,
бурканчета море и шепа миди.
Изплело шапка сламена за лепта
и седнало да чака късметлии.

Минавали години. Без умора
го тъпкало човешкото ни его.
Прескачали го бързащите хора,
но странно - всички бързали към него.

И в крива с неизвестната неделя
през призма лято, цял живот пресмята
човечеството - ъгълът къде е...

 

А той стои закотвен във душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лина, Скити, Дени, благодаря ви!🌹🌹🌹
  • Когато се спра при теб, този ъгъл винаги го намирам! Благодаря, за насладата от стихчето!
  • И на мен създаде щастие. Благодаря!
  • Вал, не е душата ти на ъгъла, а ъгълче щастие в душата ти Благодаря, че намина!

    Благодаря ти, Наде!🌹

    Мини, благодаря!🌹

    Георги, винаги намираш добри думи за мен. Много ти благодаря!
  • Чудесно - оригинално, смислено, тонално...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...