31 окт. 2015 г., 15:01

Юбилей

461 0 0

Юбилей

 

Пиянска песен вечер в зиг-заг носи,

а утро в локва грим размазан бърше,

повтарящи до втръсване въпроса

дали на петдесет живoтът свършва

 

или си дала-взела фифти-фифти

и перспектива нова се открива.

Страхът от неизвестното афиф е.

Шампанското с мехурчета игриви

 

ти смигва дяволито: «Нищо точно

не знам, но ти все пак приемай лесно

с петица че годините ще почват,

че нова страница отваряш днеска.»

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...