31.10.2015 г., 15:01

Юбилей

453 0 0

Юбилей

 

Пиянска песен вечер в зиг-заг носи,

а утро в локва грим размазан бърше,

повтарящи до втръсване въпроса

дали на петдесет живoтът свършва

 

или си дала-взела фифти-фифти

и перспектива нова се открива.

Страхът от неизвестното афиф е.

Шампанското с мехурчета игриви

 

ти смигва дяволито: «Нищо точно

не знам, но ти все пак приемай лесно

с петица че годините ще почват,

че нова страница отваряш днеска.»

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...