krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
11 сент. 2015 г., 20:13

Юлски бриз 

  Поэзия
744 1 8

Сряда е. Юли.

Без да повдига полите на своята мантия

хоризонтът свирепо прекрачва вълните –

като скъперник – изпуснал в бездната –

огромната драхма на изгрева...

Морските русалки – зажаднели за любов –

коси потапят в пурпура на слънчевата улица,

за да омаят лудите глави

на младите моряци...

Гребали дълго с най-бездънните чаши,

които съдбата е дала – цяла нощ - 

старите вълци се оттеглят да спят...

В неспокойния им сън бризът ще нашепва,

че вярва само на една жена –

и всички минали – са били просто

прелюдия към нея...

Загрижен за поднебието на делфините –

денят ще губи себе си по пътя на мечтите им,

ще се лута по картата на ветровете,

релефно очертана по вените на техните надежди...

Скучни са брегът и белите летовници,

а тъй примамлив е със необята си

безкрая...

Да тръгваме!

Ще дойда с вас...

По зачервените очи ще ме познаете...

© Красимир Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Скучни са брегът и белите летовници,
    а тъй примамлив е със необята си
    безкрая..."

    Красива истина на фона на една отлична юлска импресия! Поздрав, Краси!
  • Следа от юли плува по вълните...
    Полюшва се... Далече е безкраят.
    И спуска щори есенната вечер
    да раздели септември и онази сряда

    Аплодисменти и от мен!
  • Аз пък се усещам кажи-речи четвъртък - септември, но в поезията е така - календарът е условен.
    Стихотворението е изцяло иносказателно и именно с това увлича мисълта на читателя. Има достатъчно простор за игра на въображението и завидна многопластовост, където то утолява бавно, с удоволствие своето любопитство.
  • Изключителна образност...!!!
    Скучни са брегът и белите летовници,
    а тъй примамлив е със необята си
    безкрая...!!!
  • Познах този юлски бриз...
    Поздравления за красивата лирика!
  • Ооо, ...толкова истинска лирика!!!!
  • Не зная какво въображение трябва да имаш, за да напишеш нещо такова...И какво светоусещане! Както винаги ме зашемети с метафорите си! Поздрав от реката!
  • Без да повдига полите на своята мантия
    хоризонтът свирепо прекрачва вълните –
    като скъперник – изпуснал в бездната –
    огромната драхма на изгрева...
    ...
    Шапка ти свалям. Прекрасно стихотворение. Музиката ще ти изпратя на лични.
Предложения
: ??:??