Юлски бриз
Сряда е. Юли.
Без да повдига полите на своята мантия
хоризонтът свирепо прекрачва вълните –
като скъперник – изпуснал в бездната –
огромната драхма на изгрева...
Морските русалки – зажаднели за любов –
коси потапят в пурпура на слънчевата улица,
за да омаят лудите глави
на младите моряци...
Гребали дълго с най-бездънните чаши,
които съдбата е дала – цяла нощ -
старите вълци се оттеглят да спят...
В неспокойния им сън бризът ще нашепва,
че вярва само на една жена –
и всички минали – са били просто
прелюдия към нея...
Загрижен за поднебието на делфините –
денят ще губи себе си по пътя на мечтите им,
ще се лута по картата на ветровете,
релефно очертана по вените на техните надежди...
Скучни са брегът и белите летовници,
а тъй примамлив е със необята си
безкрая...
Да тръгваме!
Ще дойда с вас...
По зачервените очи ще ме познаете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
