1 февр. 2008 г., 15:48

Юлски лъч

917 0 13
 

                      ЮЛСКИ ЛЪЧ...

 

Раздиращ тътен... после лъч последен в свода

и цена за Свободата - мирис кисел на барут

и безмерна тиха орис... Майчина прокоба,

без едничко чедо - юлски лед и мраз, и студ!

 

Свита, пуста и ограбена Земята вие, стене

в черна, хладна гръд с камбаните поела мъка,

и с нея - зов и вик и стон... горчиво бреме,

мечти и бели дни, сълзи солени от разлъка!

 

Забрадена в ситни стъпки покрай сиви плочи,

с дати близки... имена, издялани със нокът...

С мокри, тежки кръстове ужилена небето сочи

цветя - души с куршумите, политнали към Бога!

 

Раздиращ тътен, после тихо... тихо... тихо...

И бели ангели целуват майчини очи... ръце...

За Теб, Родино, с живота си за Теб платиха!

В нов юлски лъч изгряха в свободното небе!!!

 

22.01.2008.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления! Много си добър, умееш!
  • Раздиращ тътен, после тихо... тихо... тихо...

    И бели ангели целуват майчини очи... ръце...


    Само сълзи - изплакани и незиплакани. То и друго не е необходимо...
  • Докосна надълбоко и ме просълзи.
    Поздрав за идеята и изпълнението.
    ...
  • !!!
    Поздрав за чудесният стих,Ивайло!!!
    Прегръдка!!!
  • Все си мисля, че отделяме много време за себе си и своите копнежи, а забравяме важни теми... Дано греша!

    Гери!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...