1 feb 2008, 15:48

Юлски лъч

  Poesía » Civil
912 0 13
 

                      ЮЛСКИ ЛЪЧ...

 

Раздиращ тътен... после лъч последен в свода

и цена за Свободата - мирис кисел на барут

и безмерна тиха орис... Майчина прокоба,

без едничко чедо - юлски лед и мраз, и студ!

 

Свита, пуста и ограбена Земята вие, стене

в черна, хладна гръд с камбаните поела мъка,

и с нея - зов и вик и стон... горчиво бреме,

мечти и бели дни, сълзи солени от разлъка!

 

Забрадена в ситни стъпки покрай сиви плочи,

с дати близки... имена, издялани със нокът...

С мокри, тежки кръстове ужилена небето сочи

цветя - души с куршумите, политнали към Бога!

 

Раздиращ тътен, после тихо... тихо... тихо...

И бели ангели целуват майчини очи... ръце...

За Теб, Родино, с живота си за Теб платиха!

В нов юлски лъч изгряха в свободното небе!!!

 

22.01.2008.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления! Много си добър, умееш!
  • Раздиращ тътен, после тихо... тихо... тихо...

    И бели ангели целуват майчини очи... ръце...


    Само сълзи - изплакани и незиплакани. То и друго не е необходимо...
  • Докосна надълбоко и ме просълзи.
    Поздрав за идеята и изпълнението.
    ...
  • !!!
    Поздрав за чудесният стих,Ивайло!!!
    Прегръдка!!!
  • Все си мисля, че отделяме много време за себе си и своите копнежи, а забравяме важни теми... Дано греша!

    Гери!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...