Юлски лъч
ЮЛСКИ ЛЪЧ...
Раздиращ тътен... после лъч последен в свода
и цена за Свободата - мирис кисел на барут
и безмерна тиха орис... Майчина прокоба,
без едничко чедо - юлски лед и мраз, и студ!
Свита, пуста и ограбена Земята вие, стене
в черна, хладна гръд с камбаните поела мъка,
и с нея - зов и вик и стон... горчиво бреме,
мечти и бели дни, сълзи солени от разлъка!
Забрадена в ситни стъпки покрай сиви плочи,
с дати близки... имена, издялани със нокът...
С мокри, тежки кръстове ужилена небето сочи
цветя - души с куршумите, политнали към Бога!
Раздиращ тътен, после тихо... тихо... тихо...
И бели ангели целуват майчини очи... ръце...
За Теб, Родино, с живота си за Теб платиха!
В нов юлски лъч изгряха в свободното небе!!!
22.01.2008.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
