1 июн. 2016 г., 00:06

Юни

439 0 1

Юни

 

Чуй морето, как ритмично диша.

И акацията прелестно ухай.

Юни запъхтяно настани се,

с детска песен изпроводил май.

 

Лястовичките, под дървената стряха,

правят първи опит да летят.

Докато божурите цъфтяха,

чувахме ги дълго, как цвърчат.

 

Вятърът през ден, през два, потупва

клоните на цъфналите дюли.

По тревата розов цвят натрупва,

предвещаващ идване на юли.

 

Изгрева посрещаме на плажа.

Гларусът приветства ни със крясък.

И къде да ми направиш, ще ти кажа,

замък от настръхналия пясък.

 

Но преди все още да изгрее

слънцето от процепа насреща,

пясъка с телата си ще сгреем.

Влюбено, ритмично и горещо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...