За божури
За божури
Кой ме вика - мамо, ти ли?
Китка да откъсна от божура,
спускам се към тебе босонога,
а в небето слънцето прежуря.
Дъжд ще падне - много е горещо.
Лист не трепва в дъбовите клони.
Сивчо тропа. Тръсва бяла грива -
към реката жаждата го гони.
Стискам здраво китка от божура.
По стъклата едър дъжд затрака.
Аз отлитам някъде с колата,
а оставям мама тук да чака.
от стихосбирката ми "Закъсняла"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
