За божури
За божури
Кой ме вика - мамо, ти ли?
Китка да откъсна от божура,
спускам се към тебе босонога,
а в небето слънцето прежуря.
Дъжд ще падне - много е горещо.
Лист не трепва в дъбовите клони.
Сивчо тропа. Тръсва бяла грива -
към реката жаждата го гони.
Стискам здраво китка от божура.
По стъклата едър дъжд затрака.
Аз отлитам някъде с колата,
а оставям мама тук да чака.
от стихосбирката ми "Закъсняла"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
