За болката...
Боли ме от раздялата... Боли,
сякаш съм по счупени стъкла вървяла,
но не краката, а душата ми кърви,
парчетата във шепи съм събрала.
Да те предпазя, да не стъпваш там,
където болката ще те измъчва,
сама от себе си аз вече знам -
кога една любов от мен си тръгва.
Боли ме мястото на скъсаната плът,
допуснах те... ти вътре беше -
макар да се заричах всеки път,
когато адски силно ме болеше...
Заричах се, че за последен път
на бавни глътки силите ми ще изпиваш,
завивах вкочанената си синя плът,
стрели по нея повече да не забиваш...
Ти бе ловецът - безпощадно груб,
не ме пожали, като своя жертва,
аз само исках топлина и мъжки гръб,
но май е по-добре, за теб, да бъда мъртва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
Много ми харесва мотива със ловеца и жертвата 
