От много векове по нашите земи
живеели са велики царе и царици.
Всеки оставил нещо от своята душа,
днес да сме горди, че я има
България!
Нашата родина какво ли не преживя,
след добро и лошо тя пак оцеля,
петстотин години под турски султана,
жаждата ни за свобода в нас остана.
Братята свещени буквите сътвориха,
Незнайно някой, историята ни скриха.
Цар Борис първи господа прие
всеки от нас да има частица в
своето сърце.
Таз земя велика с кръв е напоена,
за храбрите войници ще остане спомена,
и след хиляди лета ще си спомним са това,
нека вечно да живее в сърцата ни
България!
25.07.2019г.
© Мирослав Петров Все права защищены