9 мар. 2020 г., 11:48

За България! 

  Поэзия » Оды и поэмы
641 0 0

От много векове по нашите земи
живеели са велики царе и царици.
Всеки оставил нещо от своята душа,
днес да сме горди, че я има
                   България!

 

Нашата родина какво ли не преживя,
след добро и лошо тя пак оцеля,
петстотин години под турски султана,
жаждата ни за свобода в нас остана.

 

Братята свещени буквите сътвориха,
Незнайно някой, историята ни скриха.
Цар Борис първи господа прие
всеки от нас да има частица в
                    своето сърце.

 

Таз земя велика с кръв е напоена,
за храбрите войници ще остане спомена,
и след хиляди лета ще си спомним са това,
нека вечно да живее в сърцата ни
                    България!

 25.07.2019г.

© Мирослав Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??