9.03.2020 г., 11:48

За България!

885 0 0

От много векове по нашите земи
живеели са велики царе и царици.
Всеки оставил нещо от своята душа,
днес да сме горди, че я има
                   България!

 

Нашата родина какво ли не преживя,
след добро и лошо тя пак оцеля,
петстотин години под турски султана,
жаждата ни за свобода в нас остана.

 

Братята свещени буквите сътвориха,
Незнайно някой, историята ни скриха.
Цар Борис първи господа прие
всеки от нас да има частица в
                    своето сърце.

 

Таз земя велика с кръв е напоена,
за храбрите войници ще остане спомена,
и след хиляди лета ще си спомним са това,
нека вечно да живее в сърцата ни
                    България!

 25.07.2019г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...