31 мар. 2012 г., 13:25

За Д.

1.2K 0 1

И сега си пред мен, но на снимка,
аз те виждам, но ти не помръдваш,
не дишаш... и сякаш съм в примка...
от този поглед... от тази картинка...

Искам те пред мен,
не искам да докосвам хартия,
искам те до мен...
да усетя пак онзи трепет,
                               онази магия...

Мечтите и реалността се сплитат,
и усещам, че за миг не съм сама,
тъй втренчена в тоя образ,
очите ми ронят сълза след сълза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дайдо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моля, не слагайте интервали преди препинателните си знаци, само след тях.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...