31 мар. 2012 г., 13:25

За Д.

1.2K 0 1

И сега си пред мен, но на снимка,
аз те виждам, но ти не помръдваш,
не дишаш... и сякаш съм в примка...
от този поглед... от тази картинка...

Искам те пред мен,
не искам да докосвам хартия,
искам те до мен...
да усетя пак онзи трепет,
                               онази магия...

Мечтите и реалността се сплитат,
и усещам, че за миг не съм сама,
тъй втренчена в тоя образ,
очите ми ронят сълза след сълза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дайдо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моля, не слагайте интервали преди препинателните си знаци, само след тях.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...