И сега си пред мен, но на снимка,
аз те виждам, но ти не помръдваш,
не дишаш... и сякаш съм в примка...
от този поглед... от тази картинка...

Искам те пред мен,
не искам да докосвам хартия,
искам те до мен...
да усетя пак онзи трепет,
                               онази магия...

Мечтите и реалността се сплитат,
и усещам, че за миг не съм сама,
тъй втренчена в тоя образ,
очите ми ронят сълза след сълза...