31.03.2012 г., 13:25

За Д.

1.2K 0 1

И сега си пред мен, но на снимка,
аз те виждам, но ти не помръдваш,
не дишаш... и сякаш съм в примка...
от този поглед... от тази картинка...

Искам те пред мен,
не искам да докосвам хартия,
искам те до мен...
да усетя пак онзи трепет,
                               онази магия...

Мечтите и реалността се сплитат,
и усещам, че за миг не съм сама,
тъй втренчена в тоя образ,
очите ми ронят сълза след сълза...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дайдо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моля, не слагайте интервали преди препинателните си знаци, само след тях.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...