За да не стена...
За да не стена...
/по О.У. Бойко/
В твоите думи
светът ми...
Светът ми умира!
Вдъхнах Нежност
и да издишам не смея.
Моя мила приятелко,
как да измоля от Лирата
което да кажа не смея?!?
Малко са думите...
Вземи мойте очи!
Вземи моя въздух,
небето ми, дланите...
Моя мила приятелко,
навън пак вали...
Вземи ме по своите друми
и нека да не остана...
Мой ангеле,
колко е тъжно и тъмно
във влажната нощ
когато те няма до мене...
Е, хайде почукай...
като птица в прозореца ми
на съмване...
Аз още имам очи
за разкоша...
Вземи ги!
За да не стена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
