За да няма болка и разруха
На В.
Ще се срещнем в мъглата,
ще се разпознаем.
Аз и ти… с механизъм на сърцето,
който времето отсича,
а димът пътя чертае.
Ще се видим там пред портите
на вечността и ще те позная,
ще те погаля нежно със дланта
и ще викна онемяла.
А гласът ми ще е пуст,
като от вековна струна.
Ще си тук и ще си друг,
но ще чакаш бавно да отмина.
За да има вечен ден.
За да няма болка и разруха.
Винаги ще имаш мен.
Винаги ще има утре.
А сърцето ще пулсира
все по-сляпо, ощетено.
Стрелките ще се влачат бързо.
Ще се гонят полудели.
Секундите ще се събличат жадно,
за живот обезумели,
а мечтите ще мълчат,
ще се давят във сълзите почернели.
Изгубили цвета на красотата,
ще се стичат по безизразния лик
и ще търсят в тебе свободата...
Винаги ще имаш мен и този стих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
